Публикации
Аз, Никол и Христо. Това беше една седмица, след като се бяхме качили на връх Полежан в Пирин.
За първи път се очакваше да имаме компания. Като се има предвид, че главно досега все тримата сме катерили върховете.
Желание прояви и един софийски познат - Димитър. Понеже София е близко до Мальовица, има-няма 80км, а също така, той отдавна имаше мерак да ни придружи в изкачването. Нямаше да му чупим хатъра ся :))
Много е важно да намериш подходящи хора за катеренето на върховете. Такива, с които да може да поддържате сходно темпо на изкачване. Все пак трябва да има някакъв синхрон, защото когато част от групата избързва, а другата изостава, изкачването е по-продължително.
Като се има предвид, че сме притиснати с времето, което почти винаги е един ден(за един ден трябва да отидем до върха и да се върнем, също така трябва да се вземе под внимание и работното време на лифтовете - там, където ги има)
Съвсем друго щеше да е, ако имахме минимум два дни за тези цели.
Малко се поотплеснах от темата ще ме извинявате :)))
До къде бях стигнал? Ам да! Бяхме предупредили Димитър, че нашето темпо на изкачване е доста бързо (няма нищо общо с груповите изкачвания, които се организират) и че трябва да е "натрениран". Той ме убеди, че е тренирал с изкачване на връх Мусала и Рилските езера, при което аз му се доверих напълно.
Такааа, на 29.08 рано сутринта в 06.00 часа потеглихме от град Пловдив посока
ЦПШ Мальовица.
Пътят до там, сравнително добър за българските стандарти(за ЕС сигурно 5-токласен), като изключим последните 10-15км. Там беше истинска трагедия. Дупки и на двете платна...... принуждават те, да ставаш като Алберто Томба на гигантски слалом.
Успешно пристигнахме на ЦПШ-то към 08.20 ч.
Наложи се да изчакаме Димитър и неговата приятелка до към 08.45ч. и в 09.00ч. бяхме на път към хижа Мальовица.
Разстоянието го взехме за 40-45мин с бодро темпо, при което бяхме обвинени от Димитър, че нашето не е ходене, а бягане :))
Направихме малко снимки на хижата и обграждащия я релеф и продължихме към заветната цел.
Към 11.50ч вече бях на върха, с кратки почивки за отмаряне и снимане. Времето беше сравнително добро (слънчево ). Подухваше ветрец и добре, че го имаше, защото облаците бяха ниско и ако нямаше вятър всичко щеше да бъде в мъгла и снимките щяха да пропаднат.. Също така се очакваше времето да се развали. Никол и Христо се забавиха при езеро Елена, а другаря Димитър отдавна беше "вдигнал бялото знаме" и беше далеч назад.
Към 13.00 бяхме в пълен комплект на върха и си направихме обща снимка......,
след което поехме обратно към колата.
Беше един хубав и динамичен ден, в който си направихме една чудесна разходка, макар и за един ден.
Ето малко снимки от разходката:
За първи път се очакваше да имаме компания. Като се има предвид, че главно досега все тримата сме катерили върховете.
Желание прояви и един софийски познат - Димитър. Понеже София е близко до Мальовица, има-няма 80км, а също така, той отдавна имаше мерак да ни придружи в изкачването. Нямаше да му чупим хатъра ся :))
Много е важно да намериш подходящи хора за катеренето на върховете. Такива, с които да може да поддържате сходно темпо на изкачване. Все пак трябва да има някакъв синхрон, защото когато част от групата избързва, а другата изостава, изкачването е по-продължително.
Като се има предвид, че сме притиснати с времето, което почти винаги е един ден(за един ден трябва да отидем до върха и да се върнем, също така трябва да се вземе под внимание и работното време на лифтовете - там, където ги има)
Съвсем друго щеше да е, ако имахме минимум два дни за тези цели.
Малко се поотплеснах от темата ще ме извинявате :)))
До къде бях стигнал? Ам да! Бяхме предупредили Димитър, че нашето темпо на изкачване е доста бързо (няма нищо общо с груповите изкачвания, които се организират) и че трябва да е "натрениран". Той ме убеди, че е тренирал с изкачване на връх Мусала и Рилските езера, при което аз му се доверих напълно.
Такааа, на 29.08 рано сутринта в 06.00 часа потеглихме от град Пловдив посока
ЦПШ Мальовица.
Пътят до там, сравнително добър за българските стандарти(за ЕС сигурно 5-токласен), като изключим последните 10-15км. Там беше истинска трагедия. Дупки и на двете платна...... принуждават те, да ставаш като Алберто Томба на гигантски слалом.
Успешно пристигнахме на ЦПШ-то към 08.20 ч.
Наложи се да изчакаме Димитър и неговата приятелка до към 08.45ч. и в 09.00ч. бяхме на път към хижа Мальовица.
Разстоянието го взехме за 40-45мин с бодро темпо, при което бяхме обвинени от Димитър, че нашето не е ходене, а бягане :))
Направихме малко снимки на хижата и обграждащия я релеф и продължихме към заветната цел.
Към 11.50ч вече бях на върха, с кратки почивки за отмаряне и снимане. Времето беше сравнително добро (слънчево ). Подухваше ветрец и добре, че го имаше, защото облаците бяха ниско и ако нямаше вятър всичко щеше да бъде в мъгла и снимките щяха да пропаднат.. Също така се очакваше времето да се развали. Никол и Христо се забавиха при езеро Елена, а другаря Димитър отдавна беше "вдигнал бялото знаме" и беше далеч назад.
Към 13.00 бяхме в пълен комплект на върха и си направихме обща снимка......,
след което поехме обратно към колата.
Беше един хубав и динамичен ден, в който си направихме една чудесна разходка, макар и за един ден.
Ето малко снимки от разходката:
